Кой е Константин Велики?

Константин Велики е първият християнски римски император.  С покръстването си и с разнообразните мерки, които насърчават разпространението на християнството, той има важна роля за превръщането му от преследвана секта в преобладаваща  религи

Константин Велики е първият християнски римски император.  С покръстването си и с разнообразните мерки, които насърчават разпространението на християнството, той има важна роля за превръщането му от преследвана секта в преобладаваща  религия в Европа.

Константин е роден около 280 г. в град Нисус /днес  Ниш/. Баща му бил  офицер с висок чин и Константин прекарва младежките си години  в двора на император Диоклетиан.

Когато императорът се отказва от трона, бащата на  Константин поема управлението в западната половина на римската империя.  Една година след неговата смърт войските  обявяват Константин за император.

Не е много сигурно точно кога е  приел християнството Константин. Най-разпространеното предание гласи, че в навечерието на битката край Тибър,  императорът видял в небето огнен кръст, придружен с думите "С този знак ще побеждаваш".  Константин се посвещава най-искрено на разпространението на християнството.  Една от първите му крачки в тази насока е Миланският едикт, с който християнството става законна свободна религия. Зад Миланския едикт не стои разбиране за необходимостта от религиозна търпимост. Напротив, Константиновото господство бележи началото на официални гонения против евреите, които ще продължат в християнска Европа още векове наред.

Константин не установява християнството като официална държавна религия. Но чрез законодателни и други мерки допринася много за разпространението му. При неговото управление става очевидно, че приемането на християнската вяра дава по-големи възможности да стигнеш до висока държавна служба. Константин е първият християнски император на Рим. Той преизгражда и разширява стария град Византия, преименуван  на Константинопол и става негова столица. Константинопол /днешен Инстанбаул/ ще се превърне с един  от големите градове на света, той е столица на Източната римска империя , а след това  векове наред и на Отоманската империя. Константин свиква т. нар. Никейски събор, в който  взима активно участие като разрешава спора между  двама християнски богослови  - Арий и Атанасий - като приема Символ на вярата, който влиза в православното богослужение.

Константин решава да получи кръщение едва когато е на смъртното си ложе, макар да е ясно, че той е приел християнството  много преди това.  Не по-малко ясно е, че духовната същност на християнството му е убегнала  напълно. Той е бил безмилостен и жесток. И не само с враговете ви. По незнайни причини жена му и най-големият  му син са умъртвени по негова воля през 326 г.

Трудно можем да твърдим със сигурност какво щеше да стане, ако го нямаше Константин. Напълно ясно е обаче, че  с неговата подкрепа християнството бързо се разпространява и като численост , и като влияние. От вяра на едно нищожно малцинство за сто години то се превръща в преобладаващо вероизповедание на най-голямата империя в света.  Несъмнено Константин е една от големите, централни фигури в европейската история. Автор: Албена Иванова